Всичко, което можеше да се подложи на обсъждане, вече е обсъдено. Не мога дам особен принос. Няма нужда да помагам и с логистични съвети, защото много колеги журналисти вече свършиха това.
За себе си знам две наистина важни неща: 1. Щях вечно да съжалявам, ако не бях отишла до Италия, за да повървя по плаващите кейове. 2. Това беше първият път в живота ми, в който се намирам на световно значимо събитие и като споделя, че съм от България, хората ме поглеждат с усмивка и дори малко завист, а не с презрение.
Това беше първият проект на Кристо, който съм усетила на живо. Обичам модерното изкуство, защото е безсмислено. Основният му проблем е, че авторите са опитват да му "вдъхват" смисъл. Ето как ме спечели Христо Явашев - с признанието си, че "it's absolutly useless".
И тази липса на смисъл му вдъхва усещане за свобода. Трудно е да се улови в снимка, трябва да се усети. Тези златни понтони са съвършено вписани в околната среда и това прави проекта гениален. Да, знам, че всеки може да завива разни неща с платове, въпросът е дали може да влияе на подсъзнанието ти дотолкова, че да сънуваш как вървиш по златен плат няколко нощи наред.
До 3 юли има достатъчно дни. Аз успях за 24 часа с много късмет и с цялото си сърце да се насладя на струва ми се най-яката инсталация, която ще мога да видя през живота си. Благодаря на собственото си Аз за спонтанността.
DaMimmo е много приятно място за обяд в Бергамо. Препоръчвам равиолите им с месо ( и още нещо), както и плато с техни собствени сирена. Същите можете да си купите за вкъщи от магазинчето срещу ресторанта. Дано имате късмета да видите над 90 годишния Миммо, който е създал бизнеса преди 70 години. Мафиотите от филмите са слаба работа спрямо него ;)
No comments:
Post a Comment