Планински преходи за амбициозни _ трикове от опит

Sunday, 19 June 2016


Княжево - Златни мостове за 1:31 ч. Разстояние: 6.55 км. Денивилация: 646 м.
Това постижение не е рекорд само по себе си, но е моето най-добро до момента. Днес си спомних за първия път, в който направих този преход преди 4 години и със сигурност много неща са се променили от тогава. 

Как подобрих постиженията си в планинското ходене? Какво промених и как се отрази на резултатите ми? 

1. Намерих собствения си ритъм. 
Много хора си мислят, че целта е винаги да се движат на ръба на своите способности. Затова почти тичат в началото на прехода, уморяват се, почиват си или просто се изтощават, след което се налага да спрат и да започнат отново в същата последователност. Започнах да изкачвам върховете в България почти без напрежение и за много добри за аматьор времена в момента, в който осъзнах, че победата се полага на тези, които разпределят силите си правилно. Затова сега се движа така, че всяка стъпка да изисква еднакво усилие без значение дали се изкачвам, слизам или вървя на равно. Това често означава да заобикалям камъни и скали, да изглеждам смешно бавна на стълби и всъщност да се щадя, ако теренът е тежък.

2. Не слушам музика, а стъпките и дъха си
Възможно е да си внушавам, но слушането на музика с тапи в ушите по-скоро ми вредеше. Музиката влияе на подсъзнанието ни, така че често измествах собствения си ритъм, съобразявайки го с този на музиката. За човек, който се катери сам, това беше огромна промяна. Ми твърди, че съм саможива. Истината е, че в планината аз се движа много по-бързо от обикновените туристи. Но никога не съм била професионален спортист, така че не бих могла да се присъединя към такива. Затова (или защото съм си вълк единак по природа наистина) най-често се движа сама. Сама и без музика си беше революция. Но даде много добри резултати. Да слушам дишането си е нещо, което научих от йогата. Има смисъл. 

3. Поставям си таргет на време, а не на разстояние.
Баща ми твърди, че живея със 100 км/ч. За човек, който е карал най-дълго Москвич, това си е сериозна скорост. Може и да не е прав, но е безспорна истина, че моята основна надпревара в този живот е с времето. Затова се чувствам прекрасно, когато знам точно колко време ще ми отнеме едно занимание. Слагам си аларма с определеното време в началото на прехода и след това забравям за телефона си. Когато тя засвири, просто поглеждам какво казва приложението за разстоянието. С повече практика се трупа сила, която влияе на личния ритъм, който споменах по-рано, така че напредъкът е неизбежен. 

4. Не подценявам слизането и пътя обратно
Амбициозните хора се катерят до пълно изтощение. След това слизат бавно и безславно и така се демотивират. Познавам много хора, които ходят в планината веднъж на сезон. Е, много често лошото чувство се заражда от подценяване на пътя обратно. Слизането е важно, още по-важно е по време на него да се стъпва правилно. Напоследък се научих да пружинирам, докато вървя надолу. Подозирам, че изглеждам абсурдно смешно отстрани, но това пази колената ми и натоварва седалищните мускули. Какво по-добро? Всъщност в летата, в които съм посещавала планината редовно, съм имала най-доброто дупе (най-доброто за мен, не най-доброто въобще, опазил ме Господ от подобни твърдения). 




И на финал кратко ревю на новите ми планински обувки. Тъй като намирам за безсмислено притежаването на няколко броя от един тип вещ, исках да си намеря красиви, практични, трисезонни обувки за планина. Подходящи за кратки и дълги преходи, за пътеки и камъни, общо взето "всичко в 1". Избрах си VIKING KULING MID GTX W и ги придобих на прекрасна цена по време на промоционалния уикенд в  SLS. Изключително леки, удобни и практични средно високи обувки. Бях подготвена с резервни, защото всяко първо обуване е риск, но не се наложи да ги сменя, което е показателно за удобството им. Критериите  издръжливост и водопропускливост все още не мога да коментирам. Ще допълня, щом  с тях натрупаме опит в любовта си. 

След подобен преход с удоволствие ям козе сирене и пия розе. Казвам последното, за да не си помисли някой, че Ми е имал късмета да си намери идеална жена. Далеч съм от това. Все пак се мотам сама в планината на Деня на бащата :) 

No comments:

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |