нямам заглавие

Monday, 24 April 2017

Щастието не разказва истории
Не реди словосъчетания
То се дави в наслада
и потъва в отдаване
После дращи следи
по тавана на времето

виж, тъгата е друго
знае толкова думи
и изгражда бездънни падения

но страхът
страхът е властелинът на мислите
на сърцето
на малките страхове
на умът
на сънят
на безсънието
на мечтите
на бъдещето

искам само
да го видя как се влачи
как стене
каторжник, изгнаник,
осъден от фактите

после пак ще бленувам за щастие без вдъхновение.



Плаващите кейове на Кристо

Sunday, 26 June 2016


Всичко, което можеше да се каже за този проект, вече е казано. Даже много повече от нужното.
Всичко, което можеше да се подложи на обсъждане, вече е обсъдено. Не мога дам особен принос. Няма нужда да помагам и с логистични съвети, защото много колеги журналисти вече свършиха това.

За себе си знам две наистина важни неща: 1. Щях вечно да съжалявам, ако не бях отишла до Италия, за да повървя по плаващите кейове. 2. Това беше първият път в живота ми, в който се намирам на световно значимо събитие и като споделя, че съм от България, хората ме поглеждат с усмивка и дори малко завист, а не с презрение.

Планински преходи за амбициозни _ трикове от опит

Sunday, 19 June 2016


Княжево - Златни мостове за 1:31 ч. Разстояние: 6.55 км. Денивилация: 646 м.
Това постижение не е рекорд само по себе си, но е моето най-добро до момента. Днес си спомних за първия път, в който направих този преход преди 4 години и със сигурност много неща са се променили от тогава. 

Как подобрих постиженията си в планинското ходене? Какво промених и как се отрази на резултатите ми? 

1. Намерих собствения си ритъм. 

sweet 16

Tuesday, 14 June 2016


"Колеги, седнете си по местата, ще ви изгоня и няма да си вземете изпита никога", крещеше доцентът по Статистика,  докато се опитвах да се измъкна от дъното на предпоследния ред след като съвсем неочаквано за средата на осмия месец започнах да раждам. Чувствах се виновна, но нямаше никакъв шанс да споделя причината за скандалното си напускане пред колегите от целия поток. 
Бях на 22 години, трети курс в УНСС, тежах около 58 кг. и имах бебе в корема. 

Беше около 11 часа. Спокойно и сякаш съм родила вече десетина бебета, се качих на втория етаж на Студентска полиниклиника, където се водеха консултациите, и попитах какво трябва да направя. "Взимаш си багажа и по най-бързия начин в Майчин дом." 
Нямах приготвен багаж, нито уговорка с лекар. Навън беше около 35 градуса по целзий.

"Това момиче защо чака тука?",
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |